Блогът на milenavladova :: Поколение Търтей

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

30.08.2015 18:41 - Поколение Търтей

Автор: milenavladova Категория: Лични дневници

Прочетен: 295 Коментари: 0 Гласове:

Всички говорят за поколения Х, У и Z, за децата индиго и изобщо новото поколение, което сериозно се различава като способности от предходните поколения. В България обаче се роди още едно поколение – поколение Търтей. Това са онези деца, родени след 1985 – 1986 г. и които са расли в новозараждащата се демокрация. Родителите им са ходили на безсмислени бригади и са повтаряли по заповед колко е важен трудът и как ще изпълним петилетката за три години. Затова след 1989 г. усърдно възпитаваха децата си, че трудът е лош. Те учеха децата, че е демокрация и те не трябва да полагат усилия и да са такива жертви на идеологии. И децата много бързо се научиха, че най-успешната стратегия е да са инертни и апатични, но пък да имат безброй изисквания. Научиха се, че трябва да имат права и постоянно да си ги отстояват, но не се научиха, че имат и задължения. Те останаха неграмотни, защото да се научиш да пишеш правилно изисква усилия. Те завършват УНЕСЕСЕ и имат „вишо“ образование. Те не умеят нищо, освен да харчат парите на родителите си и да имат претенции. Обичайно са почти на 30 години, не работят, но и нямат задължения в къщи, защото е много изморително да пият бира до сутринта и през деня да имат какво да правят. Те не знаят как се пуска прахосмукачка, как се пържат яйца и как се хвърля боклука. Не помнят нищо от изучаваното в училище и университета, защото са минали от там помежду другото. Ако случайно някой работодател се излъже да ги вземе на работа, те напускат на третия ден, защото са експлоатирани. Все пак те са толкова забележителни, че работодателят трябва да им плаща само за присъствието им. Никой не е уточнявал, че те трябва да свършат нещо през работното си време различно от това да си снимат обяда за facebook. Най-тъжното е, че за поколениeто търтей са виновни родителите. Тези родители, които налитат на бой на всеки нещастен учител, който си е позволил да изисква от децата им да учат. Те повтарят на децата си, че преподавателите в университета са тъпи и не могат да оценят гениалността на децата. Те учат децата си да нямат авторитет и да не уважават никого. Те учат децата си, че знанията и уменията не са ценност, защото всъщност трудът е зараза. Поставят децата си в ролята на жертва ако „лошият работодател“ изиска от тях да изпълнят задълженията си или не им даде нереалистично високата заплата, която поколение Търтей очаква. Затова същите тези родители тичат на работа, връщат се в къщи и чистят, готвят и изпълняват всякакви други домашни задължения, докато издържат вече порасналите си деца. Все пак родителите са възпитани преди 1989 г., когато трудът се считаше за ценност. Тези родителя нямат избор и дори и да не харесват работата си, работят. Някой трябва да плаща сметките. През това време техните деца търтеи продължават да бездействат, да се самосъжаляват и да очакват някой от някъде така да им реши живота, че да не работят никога. Интересно ми е, когато тези родители си отидат от този свят, кой ще издържа търтеите? Но никой не мисли за толкова далеч. За търтея е важно, че днес има кой да му даде пари и да го отгледа, а за родителя – че и днес са спасили гениалното си и обичано дете от лошата орис да работи...

Нагоре